Русия е най-враждебно настроената към европейците страна

"Русия е най-враждебно настроената към европейците страна. Тя извършва най-много външни намеси. Но не е единствената", казва пред ДВ Натали Лоазо, шеф на комисията на ЕП за защита от чужда намеса и хибридни заплахи.

Още новини от Украйна

Смятате ли, че днес твърде много крайни идеи и послания остават без отпор и критика от хората, които не са съгласни с тях?

Натали Лоазо: Живеем в демокрация, така че всеки има право да изразява мнението си и всички несъгласия могат да бъдат открито заявявани. Въпреки това смятам, че част от хората, които са умерено настроени, ако мога така да ги нарека, имат склонност да не се противопоставят на крайните политически сили, включително когато се изричат скандални неща или когато нашите ценности и принципи са поставени под въпрос. Не знам защо е така - дали причината е прекалено големият комфорт, на който сме се радвали дълго, или става дума за страх от това да бъдеш сплашен, защото, разбира се, сплашване има. Крайните политически сили обаче печелят само ако им позволим да спечелят.

Ако зададем същия въпрос по темата за чуждестранните намеси в Европа, на които ставаме свидетели както от страна на Русия, така и от други страни - какъв е опитът на Франция за справяне с тях?

Натали Лоазо: Колкото по-слабо реагираме, толкова повече един противник възприема това като знак на слабост. Целта не е да се впускаме в ескалация с държави, които имат практики, различни от нашите. Споменахте Русия - да, това е страната, която е най-враждебно настроена към европейците и която извършва най-много такива намеси. Но тя не е единствената.

Първото нещо, което трябва да направим, е да ги изобличим, за да бъдат видими и за да разберем, че редица теми, спорове и полемики се използват или създават от държави, които искат да ни убедят, че демокрацията не работи.

В това отношение Франция има късмета да разполага с агенцията Viginum (Служба за бдителност и защита срещу чуждо дигитално вмешателство), която информира французите, когато има чуждестранна манипулация. Не бива обаче да реагираме непрекъснато на всяка една от тях. Например аз активно участвам в кандидатпрезидентската кампанията на бившия министър-председател на Франция Едуар Филип и той непрекъснато е обект на опити за руска дезинформация. Ние не говорим постоянно за това, защото такива опити има непрекъснато. Когато те са неефективни, трябва да ги оставим сами да се провалят.

Има ли общоевропейски механизми, които можем да подсилим, за справяне с подобен тип чуждестранни вмешателства?

Натали Лоазо: Смятам, че има неща, които можем да правим по-добре. Всяко общество е различно. Мисля, че трябва да сме много смирени предвид периода, през който преминаваме, в който виждаме, че демокрациите са крехки и имат нужда да бъдат защитавани. Виждаме го в Германия, виждаме го в Обединеното кралство, виждаме го в Съединените щати.

"Една добра идея все още не е изпълнена"

Урсула фон дер Лайен обеща да създаде Център за демократична устойчивост на европейско равнище. Той трябва да позволи обмен на добри практики и взаимно обучение, за да може когато една държава открие ефективен начин за противодействие на тези вмешателства, да го сподели с останалите. Това е много добра идея и много важно обещание.

Но силно ме ядосва фактът, че зад това обещание, което беше обявено преди доста време, на практика все още няма почти нищо. Директорът му дори още не е назначен. А ние наистина имаме нужда да си помагаме взаимно.

Има ли страна, която бихте посочили като добър пример?

Натали Лоазо: Вижте какво успяхме да направим, за да помогнем на Молдова, и вижте какво самата Молдова успя да направи, за да отблъсне външните намеси. Ние помогнахме на Молдова да засили киберсигурността на своята изборна инфраструктура. Изпратихме ѝ и експерти по чужди намеси, за да може по-добре да проследява случващото се.

Но самата Молдова, молдовското правителство също успя да убеди обществото да се противопостави на тези намеси. А ситуацията беше като битката между Давид и Голиат. Днес ние имаме повече какво да научим от Молдова, отколкото да дадем като урок.

Същото важи и за Армения. Ръководех европейската мисия за наблюдение на изборите там и имаше външни намеси и руски икономически натиск под формата на шантаж. Въпреки това арменските власти, правителството и администрацията успяха да проведат избори, които бяха безупречни от гледна точка на организацията.

Конкретно във Франция: предстоят ключови президентски избори догодина, а вече трима основни кандидати - бившите премиери Едуар Филип и Габриел Атал, както и евродепутатът Рафаел Глюксман бяха мишена на хибридни атаки, които прокуратурата разследва и които според службите идват от Русия. Защо според Вас Русия би атакувала тези кандидати, а не лидерите в сондажите за изборите - тези на крайната десница и крайната левица?

Натали Лоазо: Когато бях избрана начело на специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията от чуждестранна намеса и когато мандатът ѝ беше удължаван два пъти поред, крайните партии всеки път гласуваха "против". Това говори достатъчно.

Преди няколко дни докладът на специалната комисия беше приет с голямо мнозинство на пленарната сесия на Европейския парламент. Крайните партии отново гласуваха "против". Какво означава това? Означава, че според тях няма нужда да се борим срещу външните намеси. Мисля, че те смятат, че тези намеси работят в тяхна полза.

И трудно можем да кажем, че грешат, защото аз никога не съм виждала намеса, насочена срещу крайната десница. Напротив, от години виждам намеси в подкрепа на крайната десница, идващи от Русия и от движението MAGA. Разбираемо е защо крайната десница не обича да се хвърля светлина върху външните намеси и защо не желае да се предприемат действия срещу тях. Тя смята, че тези намеси са полезни за собствената ѝ политическа кампания.

Най-удивителното е, че те се осмеляват да се наричат "Патриоти за Европа". Когато се възползваш от външни намеси, трудно можеш да се определиш като патриот.

В България френската президентска кампания буди голям интерес - включително и заради въпроса дали ролята на Франция за сигурността на Европа би се променила. Тази година президентът Макрон обяви и еволюция в доктрината за ядрен чадър на страната. Смятате ли, че ако Едуар Филип бъде избран за президент, ролята на Франция в европейската сигурност би се променила?

Натали Лоазо: Когато Еманюел Макрон обнови френската ядрена доктрина в своята реч през февруари, Едуар Филип веднага заяви, че подкрепя тази промяна. По този въпрос Едуар Филип е в пълно съгласие и не би променил нищо. Той не е човек, който твърди, че сегашното състояние на Европейския съюз е задоволително. Има много неща, които могат значително да бъдат подобрени.

Но той не е и човек, който казва: "След като състоянието на Европейския съюз не е удовлетворително, нека разрушим всичко", както правят Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон, макар и с по-двусмислени формулировки.

"Това би било катастрофа за цяла Европа"

Защото ако Франция или Германия изберат пътя на една крайна партия, трябва да назовем нещата такива, каквито са: след много кратко време Европейският съюз вече няма да съществува в сегашния си вид. А това би било катастрофа за цяла Европа.

Какво липсва днес на Европейския съюз в отговора му срещу кризите, които ни заобикалят, включително и срещу външните вмешателства?

Натали Лоазо: Това, което критикувам, е, че понякога има разминаване между думите и действията. Защото думите често са правилни, те създават очаквания, а ако след тях не последват действия, тези очаквания биват разочаровани. Тогава немалко европейци си казват, че в крайна сметка Европа не прави това, за което говори.

А нашите противници си казват: "Добре, всичко това са само речи, но зад тях Европа е слаба". Трябва да бъдем напълно убедителни, напълно спокойни и напълно решителни пред хибридната война, която днес се води срещу европейците.

Да вземем например осуетения атентат в Лайпциг, ние трябва да си дадем сметка какво представлява той. Това е терористичен акт, който не е успял, но все пак е терористична атака срещу европейска държава. Необходимо е да бъдем много спокойни. Не трябва да допускаме ескалация. Но също така не трябва да позволяваме на нашите противници да ескалират действията си без отговор.

Какъв може да е този отговор?

Натали Лоазо: Ако Европа най-напред гарантираше пълното прилагане на санкциите срещу Русия, ако Германия участваше изцяло в борбата срещу руския "сенчест флот", още отначало нашата позиция щеше да бъде подсилена.

Ако Франция не правеше всичко възможно да има повече руски туристи във Франция, отколкото когато и да било в историята, също щяхме да бъдем по-убедителни.

Също така ако предоставената помощ за Украйна беше по-голяма от тази, която предоставяме днес, защото нуждите на Украйна са по-големи, отколкото сме предполагали.

Или ако използваме замразените руски активи, които един ден така или иначе ще бъдат дължими на Украйна като военни репарации, това не е ескалация.

Всичко това са стъпки, които изпращат сигнал към Русия, че нейният интерес е да прекрати войната в Украйна и да спре провокациите в Европа. Именно това ни приближава до мира.

Източник: www.dw.com